Становище: Отчаянието от кампанията смазва психичното ни здраве

Бележка на редактора: Маги Мълкуин, доктор, е психолог в Бруклин, Масачузетс, и създател на „ На нашите лични условия: Предефиниране на компетентността и женствеността “. Повече от нейната работа можете да намерите на . Мненията, изразени в този коментар, са нейни лични. Прочетете повече в CNN.

Демокрацията се основава на значимостта на съществуването на осведомено поданство, само че какво ще стане, в случай че сме достигнали точката, в която жителите намират да останат осведомени за предизвикателство за тяхното психологично здраве? Това, което слушам в моята психотерапевтична процедура, ме тревожи надълбоко. Парадоксът да живееш в 24-часов цикъл на новините е, че количеството вести не подсигурява повече познания. Докато гледаме началото на президентската акция през 2024 година, би трябвало да съгласуваме по какъв начин да помогнем на хората да балансират ръководството на потенциала си да действат с потребността им да бъдат осведомени.

Добре документираната рецесия на психологичното здраве в нашата страна може да се отдаде частично на чувството за наложителност, че сме изправени пред същите двама претенденти като на изборите през 2020 година и дисфункцията в Конгреса ще продължи да царува. Така че в този момент, вместо да са в крайник с настоящите събития, моите пациенти се отдръпват допустимо най-вече от новините. Вместо натрапчиво да слушат вести, те натрапчиво заобикалят новините.

Дори моите най-политически ангажирани пациенти от ден на ден се отвръщат от политическите новини – но което е значимо, те го правят умишлено. Оттеглянето от политическа информация или молби е дейна позиция, за разлика от по-често срещаната концепция за неангажираност или незаинтересованост, която е пасивна позиция. Тяхното възприятие за цел идва от поддържането на дейна позиция на отдръпване като безмълвен митинг против система, която се усеща счупена и несправедлива.

Чувството за независимост на деяние е по-добро за психологичното здраве, в сравнение с безмълвното единодушие, само че може да бъде мъчно да се откри границата сред информираността и претоварването. Не че пациентите ми не се интересуват от резултата от изборите; надалеч от това. Но в опитите си да ръководят какъв брой са повлияни от акциите, те умишлено лимитират количеството внимание, което ще извърнат на претендентите.

Оттеглянето също е здравословен отговор на умората. „ Защо рекламите би трябвало да стартират толкоз рано? Мислят ли, че в случай че ме гръмнат задоволително, това ще промени мнението ми? Честно казано, в случай че изборите бяха през днешния ден, а не през ноември, считат ли хората, че резултатите биха били разнообразни? Кой не е взел решение? “ — попита невярващо един пациент. Тъй като наподобява, че тези избори са по-малко за политика и повече за персони, изглежда, че няма толкоз доста за научаване. И кандидатите са били задоволително тествани за множеството хора. В тази среда повече информация може да засили разделението и да потвърди нечия позиция, вместо да промени мнението.

Пациент наскоро изрази потребността си да ограничи приема на вести като метод за поддържане на психологичното си здраве: „ Оставих ги да ме изсмучат на последните два избора и вижте до каква степен ме докара – нервна, без сън, руина “, сподели тя за нейното ползване на кабелни вести. „ Няма да бъда подведен още веднъж. “ Наистина моите пациенти приказват намерено, че се усещат скептични към всички вести и че им е омръзнало да се усещат излъгани. Въпреки че те са склонни да се групират към единия завършек на политическия набор, тази раздразнителна позиция за цената на мейнстрийм публицистиката визира политическите партии. Повече информация се смята за нежелана, а не за информативна. Както сподели един пациент, „ Демокрацията към този момент е разрушена. Сега живеем в плутокрация. Ще гласоподавам по табиет, не тъй като считам, че има значение. “

Моите пациенти в колежанска възраст обаче все още не са развили привички за гласоподаване и не изявяват никакво предпочитание да се ангажират политически до степен да бъдат нестимулирани да гласоподават. Проучване през декември сподели какъв брой невисок е този възторг, като единствено 49% от хората на възраст сред 18 и 29 години „ несъмнено “ възнамеряват да гласоподават на президентските избори. Те преживяват политиката като нещо, което се случва към тях или с тях, само че не и за тях. За разлика от ентусиазма, изразен от учениците по време на първия избирателен цикъл на някогашния президент Барак Обама, младите възрастни в моята процедура в този момент са по-фокусирани върху наваксването на времето, което са изгубили по време на пандемията. Чувството им за изтощение да накарат някой в ​​политиката да се интересува от това, което е преди всичко в съзнанието им, се поддава на отдръпване от по-големи национални диспути. „ И двамата са по-големи от моите баба и дядо! Просто не мога да се вълнувам от гласуването “, сподели един студент в моята процедура за президента Джо Байдън и някогашния президент Доналд Тръмп. „ Ако ни разбираха, щяха да схванат по какъв начин можем да гласуваме посредством текстово известие. “ Това не е противоположен коментар от пълновръстен млад възрастен, а по-скоро възприятието на жител, който се усеща пропуснат.

В тези изрази на отдръпване, които слушам от моите пациенти, има скрита меланхолия. Взети дружно, възприятието за изтощение, скептицизъм и отмалялост вършат мощен коктейл за обезсърчение. Моите пациенти надали са сами: септемврийско изследване на Pew Research Center, извършено доста преди първите избори за президент, откри, че 65% от респондентите се усещат „ изтощени “ постоянно или постоянно, когато мислят за политика. По този метод лекарството, отдръпването, може да се схваща като дейна защитна позиция, която се пробва да разреши на индивида да живее и действа, вместо да се предава на безнадеждността. С други думи, като лимитират приема си на вести, те се надяват да бъдат по-малко депресирани.

Разбирането на този отговор от психическа позиция е неотложно, в случай че желаеме да изградим интензивно поданство. Помислете за образеца на юноши, които дават отговор на молбите на родителите си, като се отдръпват в стаята си. Докато родителите крещят по-силно, младежите навлизат по-дълбоко в себе си, усилват музиката си и още повече разочароват родителите. Тактиките за заплашване стигат толкоз надалеч единствено когато се пробват да трансформират държанието на някой различен. Без смислена връзка сред двете страни гледните точки стават неразрешими.

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Настоящата процедура на безкрайни текстови съобщения от политици, кандидатстващи за офиси, е съвършена илюстрация на сходни безсилни тактики на плашене. Моите пациенти получават молби за пари от претенденти от цялата страна; считат ги за натрапчиви и ги изключват. Когато известия като тези дойдат по време на сесия, пациентите показват отвращение, че възприеманото от тях персонално пространство е нарушено: „ Телефонът ми е включен, ако брачният партньор ми или децата ми имат потребност от мен, а не с цел да може някой, за който в никакъв случай не съм чувал, да изиска пари, “ сподели един пациент. Активното изпращане на SMS със СТОП към тези известия е един от методите за практикуване на власт в видимо безсилна обстановка.

Развитието на възприятие за цел обаче е по-ефективна противоотрова против отчаянието, в сравнение с дейното отдръпване. Следователно предизвиквам пациентите да разпознават способи, по които могат да вземат участие интензивно в изборния развой, вместо да се усещат жертви от него. За някои това значи да се включат в локалната политика, където имат по-голяма връзка с претендентите. За други отделянето на време да пишат пощенски картички или да се обаждат на хора в други щати е съживило чувството им, че са американци, защото се усещат като че ли вършат нещо съгласно личните си условия, вместо да са апатични.

Крайният въпрос е дали изборът за интензивно отдръпване от акциите ще докара до по-ниска изборна интензивност или не. Предизвикателството е да се поддържат напъните на хората да се грижат за себе си психически до деня на изборите, като в същото време към момента се ангажират задоволително с нужните стъпки, с цел да могат да гласоподават. Това ще им даде преимуществото да знаят, че са взели участие, даже в случай че не са удовлетворени от резултата. Като страна и народ, ние преуспяваме, когато имаме възприятие за цел.